en
Д-р Трошев, вие сте едно от познатите лица в съвременната офталмология, как се работи по време на световна пандемия? Подготвени ли бяхте за настъпването на криза с такива мащаби като COVID-19?
Едва ли някой е подготвен за подобно изпитание. Но очаквахме COVID още преди обвяването на извънредното пoложение. Следейки международни източници и коментирайки с колеги от здравната общност извън пределите на страната ни, още преди налагането на строгите мерки от правителството, бяхме взели засилени вътрешни правила за дезинфекция и по-безопасни условия на работа за всички ни с цел опазване, както на нашето здраве, така и това на нашите пациенти. Макар, че част от популярните предприети мерки не са новост за нашата работа. Екипът ни винаги е работил в условия нa безпрецедентни правила за хигиена, чистота и дезинфекция. Така ще продължи и занапрад. Все пак, огромна част от работата ни е ситуирана в хирургичния център, където каквито и да е компромиси в тази посока са недопустими. Изискванията за стерилност към хирургичните дейности в офталмологията винаги са били изключително строги. Като те включват всички видове патогенни микроорганизми и вируси, включително и COVID-19. Разбира се, за спокойствието на всички ни, към момента предвидихме много повече. Освен стандартния филтър, дезинфекция, проветряване, спазване на социална дистанция, ползваме много допълнителни средства – повече предпазни средства, антибактериални лампи, ежеседмично тестване на целия екип, тестове при необходимост и за пациенти. Цялата ни апаратура, макар и по-голямата част от нея с безконтактни методи за диагностика, е дооборудвана с допълнителни предпазни прегради и още други мерки и правила. Предприел съм всичко възможно, за да допринеса за максимално спокойствие, както за екипа, така и за пациентите си.
Промени ли се нещо в ритъма ви на работа?
Бяхме преустановили плановите прегледи и операции за известен период. Отложихме много планирани дейности. Преглеждахме само по спешност, както и пациенти с неотложни очни проблеми. Осигурихме дежурни екипи, които бяха на разположение за осъществяване на незабавна офталмологична помощ. Но някои дейности не могат да бъдат отлагани повече. От скоро работим по стандартния си график. Чрез непрекъснато присбособяване към „новата нормалност“ трябва да се продължи да се предоставя специализирана офталмологична помощ за всички пациенти
Споменахте „нова нормалност“ и това че някои дейности не могат да бъдат отлагани повече? Какво имате предвид? Имате ли очаквания за негативни или позитивни тенденции и последствия от кризата в здравен аспект?
Хората трябва да се успокоят и да се приспособят да живеят в тази „нова нормалност“ без страх. Това, разбира се, не означава неспазване на никакви правила. Призовавам към отговорно отношение и поведение, както към собственото здраве, така и към това на околните.
Като един оптимист, виждам и позитивите в тази ситуация. След преодоляването на кризата, имам очаквания към хората да поставят здравето си в първа графа в основните си приоритети. За съжаление, опитът ни досега показва, че за по-голямата част от българските пациенти навременната профилактика и грижа за личното здраве е нещо не особено популярно. Повечето от нас посещаваме лекар, когато нещата не търпят повече отлагане. Това не бива да бъде така. Например, очния лекар, е добре да се посещава поне веднъж годишно за преглед и профилактика. Има някои заболявания, които протичат безсимптомно и неоткрити навреме могат да причинят сериозни увреждания на зрението. Така например се случва при заболяването глаукома. Понякога, без абсолютно никаква симптоматика, тя „краде“ зрение, което после не може да бъде възстановено. Това имах предвид като казвам „някои неща не могат да бъдат отлагани повече“. Има хронични очни заболявания, които изискват периодично наблюдение и контрол. Такива са глаукома, диабетна ретинопатия, кожни карциноми в областта на клепачите и някои възпалителни заболявания. Катарактата също е сред заболяванията, на които е необходимо да се обърне специално внимание, когато тя е в напреднал стадий. „Презряването на пердето“ прави операцията по-рискова, а възстановителния следоперативен период по-дълъг.
Негативни последици вероятно също ще има за дълго време напред. За съжаление, очаквам влошаване до някаква степен на последствията от хроничните заболявания. С поставянето на COVID като приоритетен проблем за разрешаване, извън фокуса остана борбата с други важни социално значими заболявания. Това не бива да продължава така. Имаме позвънявания от притеснени пациенти с хронични заболявания, които сами настояват за насрочване на консултации и възможни дати за отложено оперативно лечение. Добре е хората с подобни притеснения да запазят спокойствие и да се свържат по телефон със своите лекуващи лекари или специализирани медицински центрове. Малко по малко, нормалният ритъм на работа се възстановява в новите условия и при спазване на строги мерки за превенция на COVID-19.