Диабетната ретинопатия е водещата причина за слепота сред пациенти под 50-годишна възраст. Диабетът е заболяване засягащо малките кръвоносни съдове, наречени капиляри.
Увреждането на капилярите настъпва бавно и постепенно. При инсулино-зависимия диабет, засягащ най-често млади хора, очни промени рядко се наблюдават до 5 години от първоначалната диагноза. При старческия неинсулино-зависим диабет, очното дъно често е увредено още при поставянето на диагнозата, поради факта, че диабетът може да е съществувал безсимптомно години преди това.
Прогресирането на заболяването води до две основни усложнения, всяко от които може да доведе до загуба на зрението. Първото усложнение – отток на макулата (жълтото петно) се получава поради твърде голямата пропускливост на увредените стени на капилярите. Второто усложнение се състои в прорастването на нови, дефектни, лесно кървящи кръвоносни съдове (пролиферативна диабетна ретинопатия). Тези усложнения могат да се наблюдават поотделно или едновременно.
Оттокът на макулата – централната част на ретината - води до намаление на зрението. Пациентите се оплакват от замъгляване, изкривяване и умаляване на образа в засегнатото око. Диагнозата се доказва чрез цветна снимка на очното дъно и/или ОСТ –скенер на ретината. Лечението е лазерна обработка, като тя помага пациентът по-скоро да запази зрението си, отколкото да го подобри. Ефектът от лазера (намаляване оттока на макулата) се проявава постепенно – от два до четири месеца.
При пролиферативната форма на диабетна ретинапотия е налице запушване на капилярите на ретината. Така лишената от нормално хранене ретина изпраща сигнали, които стимулират растежа на нови кръвоносни съдове. Тези новообразувани съдове имат некачествена структура на стената и лесно кървят в ретината или в кухината на окото, наречена стъкловидно тяло. При по-голям кръвоизлив в стъкловидното тяло засегнатото око напълно загубва зрение. Всеки кръвоизлив води до развитие на сраствания между стъкловидното тяло и ретината, което може да доведе до отлепване на ретината при последвало свиване на стъкловидното тяло. Лазер терапията при пролиферативната форма е по-продължителна и в много по-голям обем от тази при отток на макулата. Правят се до 2000 лазерни коагулата в периферията на ретината за 4 до 6 сеанса. Това обгаряне разрушава голяма част от увредената ретина. Мъртвата ретина не предизвиква поява на нови кръвоносни съдове, наблюдава се спиране на растежа на новите кръвоносни съдове. Големи кръвоизливи, които не се разнасят и правят невъзможно провеждането на лазер-терапия, се отстраняват оперативно. След лазер терапия зрението е доста замъглено в продължение на няколко дни и седмици и има много трептящи петна в зрителното поле.